Bulgarian Abstract: През последните години се провеждат непрекъснати академични, бизнес и политически дебати относно ефективността на фермите и аграрните организации. Нов подход в тази важна област е изучаването на фермата не само като производствена, но и като управленска (governance) структура. Повечето от съществуващите оценки на управленческата ефективност на земеделските стопанствата обаце са на концептуално или качествено ниво поради добре познатите проблеми свързани с „измерването“ на транзакционните разходи.Тази статия адаптира методологията на Новата Институционала Икономика и предлага практически подход за оценка на нивото и факторите на управленческа ефективност на земеделските стопанства. Първоначално е представена методологичната рамка на изследването, включваща адекватно разбиране за ефективността на фермата и подход за правилна оценка на нейните нива. Фермата се счита за ефективна, ако управлява всичките си транзакции и дейност по най-икономичния (еднакво или по-ефективен) начин в сравнение с друга(и) осъществима(и) организация(и) - друга(и) ферма(и), организация(и), публична, хибридна и т.н. форма, и обратно. В допълнение, потенциалът за адаптиране на фермата към променящите се пазарна, институционална, технологична и природна среда трябва да бъде добър, за да има висока упарвленческа (и цялостна) ефективност. Целта на изследването е да се експериментира с този нов подход и да се оцени нивото на упарвленческа ефективност на българските ферми като цяло и тези с различен вид и местоположение.Оценката на упарвленческатаефективност на българските ферми се прави на базата на оригинални микро-икономически данни, събрани от менажерите на „типични“ ферми. „Характерът на проблемите в ефективната организация за основни транзакции на фермата за осигуряване на необходимите фактори за производство и маркетинг на продукцията“ се използва като индикатор за сравнителната ефективност и адаптивност (равна, по-ниска или по-висока на друга ферма/а или организация/и в зависимост от степента на транзакционите трудности) на индивидуалните ферми. Проучването установи, че управленческата ефективност на фермите е на добро ниво, но 60% от всички ферми в страната са с ниска ефективност и вероятно ще престанат да съществуват в близко бъдеще. Основни фактори за ниската управленческа ефективност на българските ферми са незадоволителна ефективност в снабдяването на необходимата работна сила, иновации и ноу-хау, и финансиране. Има огромни различия в нивото и факторите на упарвленческа ефективност на а стопанствата с различен юридически тип, размери, продуктова специализации, и географско и екологично местоположение, както и в дела на стопанствата с различни нива на ефективност във всяка група. Също така, има голямо разминаване между новите оценки с доминиращите традиционни подходи, базирани на производителността на факторите на производство.Предложеният подход трябва да бъде допълнително подобрен и широко и периодично прилаган в икономическия анализ на различни нива, което изискват системно събиране на нов тип микроданни за управленческите форми на стопанствата и транзакционните разходи
