СОЦИАЛНИ ПОЛИТИКИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И ВЪРХУ ФОРМИРАЛИТЕ СЕ УЯЗВИМИ ГРУПИ (Social Policies Rendering Impact on the Labor Market and the Emerging Vulnerable Groups)

Bulgarian Abstract: Докладът анализира развитието на пазара на труда и социалната политика в България като типичен пример за специфично развитие, повлияно от редица фактори и характеризиращо се с национални особености. Стратегическата цел на политиката по заетостта е да се постигне пълна и ефективна заетост на способните и желаещите да работят. Целите и специфичните задачи за реализирането на тази цел са свързани с развитието на икономиката, постигането на съответствие между търсенето и предлагането на работна сила, създаването на възможности за работа за всички, както и повишаване на тяхната конкурентоспособност. В пазарната икономика, пазара на труда и равнището на заетост и безработица на икономически активното население се определя от пазара на труда чрез пазарни механизми, регулиращи търсенето и предлагането на работна сила. Характеристиките на икономическото развитие и възможните въздействия върху пазара на труда постепенно се превръща в неразделна част от процеса на създаване на политики на пазара на труда. В ранните периоди на развитие на пазара на труда политиките са насочени основно към справяне с последиците от икономическите реформи върху заетостта, но сега политиките за заетост са с преобладаващо активен характер и са насочени към повлияване на процесите или формирането на поведение сред целеви групи с предварително планирани цели. Функциониращият пазар на труда в страната е с адекватен механизъм на пазарната среда и политиката все повече се основава на съществуващите взаимоотношения и взаимодействия между периодите на развитие на икономиката и пазара на труда. В развитието на политиката за прехода на пазара на труда се фокусира върху повече активни действия за подкрепа на преструктурирането на работната сила и увеличаване на нейната мобилност. Предсказуемостта на икономическото развитие и ефектите върху заетостта не са високи и все още остават в рамките на краткосрочните прогнози. Разработването на модели за прогнозиране на потребностите на работната сила е наложително за по-тясна връзка между политиката на пазара на труда и динамиката на икономиката. Адекватността и своевременността на политиката са от решаващо значение за ефективната подкрепа на промените в параметрите на пазара на труда и икономическото развитие. Отчитането на ефектите от времето за отлагане и промените в неговата продължителност не трябва да се пренебрегва, за да се разработят превантивни мерки за навременна реакция