Bulgarian Abstract: В новата история на България са правени няколко опита за държавно регламентиране на общественото подпомагане. Първият закон в този област е приет през 1934 г. Той урежда въпросите свързани с поддържането на безплатни трапезарии, подслони, приюти, сиропиталища, в които „недъгави, слепи, неизлечимо болни, душевно болни и др. се издържат от средствата на окръжните благотворителни съвети, ако те са болни или техните близки, които по закон са длъжни да се грижат за тях, нямат достатъчно средства за издръжката им”. Съгласно посочената Наредба-закон, общественото подпомагане обхваща „всяко частно или обществено начинание, което има за цел да облекчи положението на нуждаещите се членове на обществото”. Нуждаещ се по смисъла й е „всеки, които няма възможност сам или чрез помощта на онези свои близки, които по действащите закони са длъжни да се грижат за неговата издръжка, да задоволява своите и на своите близки жизнени потреби или пък поради телесен или душевен недостатък не може със собствени средства и труд и без чужда помощ да поддържа своето съществуване”. В структурата на социалното подпомагане могат да се обособят две основни части - социални помощи и социални услуги. Някои от помощите имат универсален характер, а други целят смекчаване на бедността. Предоставянето им се основава на социалната работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Социалната политика на дадена държава е съвкупност от специфични дейности, които целят да регулират социалните отношения между различни по своето социално положение субекти. Този подход към изясняването на социалната политика се нарича още функционален и по същество разглежда социалната политика като дейност за регулиране на отношенията на равенство или неравенство в обществото. Той дава възможност да се търсят неравенства в икономическите позиции на индивидите във връзка със собствеността, труда и условията за труд, разпределението на доходите и потреблението, социалното осигуряване и здравеопазването, да се търсят източниците за тези неравенства и тяхната социална оправданост или неоправданост. Белег на тази политика е социалната работа (дейност). Като термин социалната работа се разбира и като вид професия, и като система от специализирани институции, и все по-многообразни практики, които, за да бъдат ефективни, следва да използват интегрирано знание от фундаменталните науки за човека и обществените групи, за обществото като цяло
